Рибата е ценен хранителен продукт, който за съжаление се консумира твърде ограничено от българското население. Приемът на риба и рибни консерви в България от години е 9-10 г. средно дневно на лице, което представлява по-малко от две рибни ястия месечно. Препоръката за консумация на риба и рибни продукти възлиза на 30-40 г. дневно или поне на едно рибно ястие седмично. Счита се, че увеличената консумация на риба има предпазен ефект по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Отдавна известен факт е, че ескимосите и японците, които се хранят предимно с рибни продукти (респ. 400 г и 250 г дневно средно на лице) страдат много по-рядко от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с народи, които традиционно имат ниска консумация на риба. Рибата е източник на пълноценни белтъци, които не се различават от белтъците на месото на топлокръвните животни. Поради значително по-ниското съдържание на съединителна тъкан, белтъците на рибата по-лесно се смилат в стомашно-чревния тракт и по-бързо се усвояват, което я прави подходяща храна както за растящия организъм, така и за възрастните хора. Количеството на мазнините в рибата варира в доста широки граници (0.5-20%) и зависи от вида, възрастта и сезона на улов. Според количеството мазнина рибите се разделят на три групи:
- постни - съдържащи до 5% мазнини (мерлуза, треска, толстолоб, хек, бяла риба, калкан, кефал, лефер, попчета, сафрид, пъстърва);
- полутлъсти - съдържащи 5-10% мазнини (шаран, акула, нототен);
- тлъсти - с мазнини над 10% (сардина, копърка, херинга, скумрия, тон, паламуд, лакерда, сьомга).
Мазнините в рибата са равномерно разпределени в мускулната тъкан и са представено предимно от биологично ценните полиненаситени мастни киселини от семейство омега-3. Счита се, че основната заслуга за намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания при увеличена консумация на риба е именно на тези мастни киселини. Образуваните от рибните мазнини простагландини (вещества с хормоноподобно действие) в организма имат свойството да разширяват кръвоносните съдове и да намаляват слепването на тромбоцитите, което обяснява и защитния им ефект по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Рибата е богат източник на минерални вещества. По съдържание на калций и фосфор се нарежда след млякото и млечните продукти преди месото. Особено в морските риби е значително и количеството на йод и флуор, докато продуктите със земен произход са сравнително бедни на тези микроелементи. Рибата може да обогати съществено нашата храна с йод и флуор, което е от значение за профилактиката, съответно на йод дефицитните състояния - (гуша) и зъбния кариес. Рибата съдържа и важни за организма витамини - А, Д, Е, В1, В2, В6, В12, ниацин. Рибата и рибните продукти са ценна храна за човека с добрите си вкусови качества и с високата си хранителна стойност. Те трябва да заемат своето място на трапезата на българина и като средство за масова профилактика на сърдечно-съдовите заболявания.
Балканска пъстърва: Среща се във високопланинските реки и потоци на Западна Европа, от Мурманското крайбрежие и Исландия до Средиземно море и Балканския полуостров, в Мала Азия, Мароко и Иран. У нас е разпространена в горните течения на всички планински реки. Тя е типична студеноводна риба. Обича планинските буйно течащи, пенливи потоци, както и високопланинските езера със студена, бистра и прозрачна вода в Рила, Пирин, Родопите, а по пътя на изкуственото зарибяване - в почти всички наши високопланински реки и езера. Храната й се състои от разнообразни животински организми, като водни бръмбари, попови лъжички, дребни рибки и дори малки пъстървички. Полова зрелост достига на 3-4 годишна възраст, а мъжките дори и на 2-годишна възраст. В зависимост от температурните условия размножителният й период е през октомври и ноември. Женската изхвърля между 2000 и 2500 хайверени зърна на килограм тегло, които се излюпват през март или април. Балканската речна пъстърва расте сравнително бавно.
При благоприятни условия на хранене 2-годишните пъстърви могат да достигнат до 1200-1500 г и, обратно, при неблагоприятни условия 3-4 годишните пъстърви могат да останат с тегло 80-90 г. Месото на балканската речна пъстърва е изключително нежно и вкусно.
В белтъчините се съдържат почти всички незаменими аминокиселини, от които в по-големи количества са глутаминовата и аспарагиновата киселина, лизинът, левцинът, пролинът, глицинът, изолевцинът, аргининът и др. Освен това в месото са установени витамините А B1, В2, РР и др., както и 169 мг% пикочна киселина и 56 мг% пуринови бази.
Бяла риба /смадок/: Широко е разпространена в Средна и Източна Европа и Западна Азия. У нас тя се среща главно в Дунав и крайморските езера /Блатница, Гебедже, Мандра/ и в устията на някои реки, вливащи се в Черно море. След пресушаването на крайморските блата количеството й значително намалява, но с построяването на язовирите тя бе разселена в тях и сега представлява обект на промишления и на спортния риболов в язовирите "Искър", "Г. Димитров", "Ал. Стамболийски", "Сопот" и др. В големите водохранилища може да съжителствува с щуката. Може да се развива добре и в лиманите при соленост на водата 2,5—3 %. Малките рибки, наричани сулки се хранят с червейчета, рачета и дори разложели животински трупове. Възрастните, които са истински хищници, се хранят с дребни рибки /уклейки, костури, бабушки/ и дори с рибки от собственото си поколение. Една бяла риба изяжда годишно храна около 7 пъти по-тежка от собственото й тегло. Храни се най-интензивно през лятото и есента, а през зимата — по-малко. През размножителния период почти не се храни. Половата й зрелост настъпва на 3 — 4-годишна възраст, а при мъжките — с една година по-рано. През размножителния период /април-май/ женската изхвърля около 15 хиляди хайверени зрънца на килограм тегло или между 200 хиляди и 1 милион хайверени зрънца. При достатъчно храна за 1 1/2 месеца малките рибки се оформят и достигат на дължина около 7 — 8 см. Като се има предвид, че по начина на живот се различават две биологични групи бяла риба — сладководна и полупроходни — може да се направи заключение защо съществуват различия в темпа на растеж. Така например полупроходните риби имат по-бърз темп на растеж.
След месото на попчетата в бялата риба има най-много вода мазнините в тялото на бялата риба са разположени предимно в коремната кухина, около вътрешните органи и червата, а в мускулатурата те са малко и са разположени в съединително-тъканните прегради между мускулните влакна и снопчетата. Бялата риба няма подкожна тлъстина. В месото на бялата риба се съдържат ценни минерални соли, между които калций/162 мг%/, магнезий /13 мг%/, калций /46 мг%/, фосфор /112 мг%/, желязо /0,3 мг%/ й разнообразни витамини. Количеството на пикочната киселина в нея е 135 мг%.
Калкан:Той е морска дънна риба, обитаваща източните части на Средиземно море и навсякъде по крайбрежието на Черно море. През лятото приближава брега за размножаване и отхранване. Полова зрелост достига на 7 — 8 години, а женската — на 9 — 11 години, като плодовитостта на женската е от 3 до 13 милиона хайверени зрънца. Възрастните са хищници.
Калканът достига на дължина до 1м, а на тегло до 10 кг. Месото му е много вкусно, бяло, съдържа 0,05 мг% витамин В1. Използува се в прясно състояние, печено, пържено.
Каракуда:Спада към семейство Шаранови. Обитава дори места, в които шаранът изобщо не може да живее. Разпространена е в реките от басейна на Тихия океан, в Сибир, в долните течения на реките, вливащи се в Аралско море, почти в цяла Европа, в Индия, в Северна Америка и др. У нас се среща и в крайморските езера /Блатница, Шабла, Белослав, Мандра/, и във високопланинските водоеми, водите на които не са типични за каракудата. Разселването й там се обяснява с пренасянето на Хайверените зърна от водоплаващите птици, полепнали по плавниците и перата им. През летните горещини и през зимата се заравя в тинята. Храни се със зоопланктон и висши водорасли, а така също с ларви на насекоми, червеи и др. Полова зрелост достига на 2 — 3-годишна възраст. През април-май женската изхвърля 200 до 250 хиляди хайверени зрънца. При каракудата за разлика от другите шаранови риби се наблюдава числено превъзходство на женските индивиди. В много басейни дори съществуват стада изключително от женски индивиди. Размножаването им се извършва при участието на други видове /шаран, златиста каракуда и др./, без обаче да стане истинско оплождане. Полученото от такова кръстосване потомство се състои от женски сребристи каракуди, без да има белези от други видове. В далекоизточните води, в областта на естественото разпространение на сребристата каракуда, съотношението между мъжките и женските индивиди е почти равно. В началото малките рибки бързо растат, а впоследствие техният растеж се забавя. На дължина каракудата може да достигне до 45 — 50 см и на тегло до 1 кг, а понякога — до 3 — 4 кг. Месото й е с неприятен дъх на тиня и затова трябва преди консумирането да се постави за 10 — 15 дни в чиста вода. При такива условия лошият дъх на месото изчезва. То е вкусно, но има извънредно много кости и по тази причина е използуваемо предимно за консервната промишленост за приготвяне на плакия с доматен сос. Освен това в месото на каракудата има 186 мг% калий, 15,0 мг% магнезий, 34,0 мг% калций, 128 мг% фосфор и 0,6 мг% желязо.